Празниците - изпитание за душата
Празници... Времето, което чакаме след дългата и тежка работна година. Време, в което ще можем да се отпуснем, да прекараме с обичаните си хора, правейки обичаните си неща.
Често обаче, празниците са и най-трудните моменти. Моменти, в които се усещаме най-самотни. Най-празни и изпълнени с вътрешно страдалчество. Тогава, когато като че ли всички към нас са радостни и празнуващи, а ние осъзнаваме по какъв начин е минала още една година. Същата като предходната. И по-предишната и нищо не се трансформира по този начин, както ни се желае...
Моментите на " равносметка " могат да са едни от най-депресиращите моменти. В тях като че ли безспирното преследване на стрелките стопира и внезапно се озоваваме лице в лице със себе си - още веднъж.
Разбираме, че има доста неща, които бихме желали и доста неща, за които копнеем. И с още една минала година не сме по-близо до тях. Неща, които не се купуват с пари, които са неподаръчни. След цяла година заети с битови проблеми, още веднъж се озоваваме сами със себе си и мисълта за Смисъла. Онзи същинският, поради който си коства да празнуваш със сърцето си. Може би всеки от нас е чувал, че хората се усещат най-самотни по празници. Възможно е в никакъв случай повече да не се замислим над това, та нали празниците са мотив за отмора и разформироване?! Как в действителност става по този начин, че тогава като че ли единствено ние едвам дочакваме празниците са минат?
Отговорът е в срещата ни със себе си. Или по скоро в отбягването й. През забързаното работно всекидневие, възприятията ни са последното нещо, за което мислим. Срокове, закъснения, контракти, срещи... Всичко настойчиво ни припомня, че няма различен свят с изключение на външния. Че и нас самите ни няма. Или че тичайки всеки ден, в действителност вършим нещо за себе си. А когато останем сами, в случай че въобще си го позволим - срещаме себе си, това малко вътрешното дете във всеки от нас. Понякога то е вглъбено и афектирано, от време на време сопнато и отчуждено, че по този начин постоянно го подценяваме, а различен път... е неутешимо. Колкото по-заети сме, колкото повече задължения имаме... толкоз по-тъжно е то в нас. Просто е..., само че не и елементарно.
Затова, когато празничното лутане наближава, все по-настървено желаеме да се случи чудото и някой или нещо да ни направи щастливи. Разбира се, най-привлекателната концепция е да чакаме това нещо да се появи извън. Това е и повода, заради която хората не обичат празниците. Освен уютно фамилно превозване, те са и тестване за душата ни. Мислим си за това, което желаеме, а нямаме. За това, което би ни направило щастливи, а в този момент е друго.
Как бързо забравяме, че щастието е вътре във всеки от нас. Когато осъзнаем, че нямаме предпочитание за празнуване или ни е налегнала незаинтересованост, тъкмо когато минимум чакаме... Тогава в случай че имаме вярата, че всичко зависи от нас, може би ще сме една концепция по-спокойни през празниците. И освен тогава. Дори да нямам нещо през днешния ден - на празника, през днешния ден не е единственият ден и краят на света. Понякога е толкоз хубаво да осъзнаем, че това, за което копнеем извън, можем да си го дадем само ние.
Пожеланието " Весели/Щасливи/Прекрасни празници ", въпреки и отправено с най-хубаво желание може да е прекомерно изискващо от време на време. За това дано просто си пожелаем " Спокойни празници! "
Автор: Даниела Стоянова, клиничен психолог, психотерапевт
Инфо: www.webstage.bg
